Султанската хазна ще мине
с много верни гавазе.
Турцине да избиеме,
парине да им вземеме
да си ги, Бойке, раздадем
На наши бедни българе.

Според Велика Попова от Малево, която си спомня разказва на свекър си Васил Атанасов Сгуровски, Левски е идвал и в Орехово.Продавал”праматя” (накити) уж, а целта му била да разбере има ли почва за освободителното дело.Но в Орехово турската власт била много силна, а и повечето от населението било българомохамедани, та решил да отиде в съседното християнско село Малево.Така е било и според старите ореховци.Пак по това време от Тъмраш идва група от тридесетина души да нападне Орехово.Те се спрели до параклиса “Св.Петка” и пратили свой човек да извика първенците на селото за преговори.Когато последните се явили, водачът на тъмрашлиите им заявил, че за да бъде спасено селото от клане, трябва да се събере рушвет от всяка къща.Върнали се първенците Салим Кехая, Хаджи Асан Чолаков и Иван Терзиев, събрали селото пред джамията и обяснили на хората за надвисналата опастност.След час върволица мулета, натоварени с масло, шаяци, кожи създърма, мед и др. се отправили за Тъмраш.По този начин селото се отървало от огън и клане.
Своеволията на отделни насилници в Орехово продължили и в навечерието на освободителната Руско-турска война.Праз великденските пости, освен произшествието с юзбашията от Пловдив, който поискал за жена Костадина, сестра на Радю Овчаров, друг насилник се погаврил с братовата му жена Цвета, когато се връщала от извора с пълни менци вода.Радю нанесъл побой на бабаитина.Вечерта заптиетата обградили Янковата къща, на Радю се измъкнал и отишъл при четата на Капитан Петко войвода.